Септември 2010 си купихме малко земя в околността на селото, за да я използваме катo експериментална градина-гора. 220-те квадратни метра бяха с южно изложение, умерен наклон и защитeни от вятъра от север, напоявани с канали, задвижвани чрез гравитация - накратко почти перфектен парцел :-). На мястото вече имаше две крушови дървета и малка ябълка, която със сигурност беше виждала и по-добри дни. Парцелът някога е бил земеделска градина, но е изоставен от предишните собственици от дълго време, като реколтата от дръвчетата не е била обирана. Местните пастири и собственици на коне са използвали безстопанствената земя за паша на техните животни, което е довело до утъпкване на терена. Тази продължителна паша (експлоатация) също е довела до проблеми с почвата и разнообразието като цяло. Както може да видите от снимката долу често използван път пресича северния край на парцела, което води до оттичането на дъждовната вода в съседния парцел на 20 метра от нашия.  Това би могло да доведе до замърсяване с тежки метали и други отрови и определено е нещо, на което трябва да обърнем внимание. Един вариант би било да направим мулчиран басейн до пътя, да събираме оттичащата се вода там и да засадим жълти ириси, папур и други влагоюбиви растения, които ще премахнат токсините, ще пречистят водата и ще осигурят материал за мулчиране на градинта от изрязваните им два пъти в годината. От това също ще излезе идеално място за заселване на жаби и други земноводни, верни съюзници на градинаря. Така че след първоначалното запознаване с парцела, стъпките които трябваше да предприемем бяха очевидни. А иммено:
За щастие собственика на коня се съгласи да спре да използва земята за паша. После помолихме нашия съсед да ни покаже как можем да се снабдим с вода и той ни показа напоителната мрежа, която тръгва от планината и обслужва цялото село включително и нашето място. С помоща на Есенните доброволци изкопахме напоителни канали, започващи от главния напоителен канал на селото и стигащи до вада прокопана през средата на нашия парцел – след няколко поправки водата потече по канала и напълни вадата. Идеята за вадата беше да създадем лесно попиваща вода зона на утъпканата земя и да осигурим подходящи условия за първите растения. За в бъдеще ще разширим вадата и ще създадем 1 вада над и 1 вада под вече изкопаната и ще ги мулчираме, така че дъждовната вода както и тази от канала да остават в почвата. Вадите ще преливат една в друга и ще завършват в езеро в долната част на парцела. Имайки вадата вече изкопана, събрахме къпини и мулчирахме коритото на вадата, така че насекомите да започнат да се нанасят. Беше удивително да наблюдаваме колко бързо насекомите се заселиха в това ново място, само след 2 дни където и да пипнеш в мулча можеше да се види бръмбар или паяк. Други мерки, за да създадем благоприятни условия за привличане на насекоми, са натрупване на клони, донасяне на гниещи дънери и образуване на купчини камъни. Също докарахме конска тор я добавихме към увредената почва. Месец по късно се върнахме на мястото, за да посадим избраните дървета, които отгледахме от семенца и които растяха в саксии във вадата. Идеята беше да използваме мястото за разсадник докато решим какво ще посадим за постоянно в нашата градина-гора. Подбирането какви растения да отглеждаме и къде да ги посеем е най-напрегната част от създаването на градина-гората. Трябва да взимата решения, с които ще трябва да живеете десетилетия наред, така че е най добре да не бързате. Ние все още обмисляме финалния план и ще обновяваме този пост когато настъпи момента. Ако търсите книга за градина-гора, ви препоръчваме Patrick Whitefield : How to Make a Forest Garden. Можете да закупите тази книга и от Permaship, изпратете ни email ако сте заинтересувани. |
Пермакултурната домашна градина |
|