Дъждовна Вода. Характеристика (Кирил Груев)

   „Солта” на въздуха. Водата и въглеродният диоксид като фактори на здравето на човека и растенията 

   1.Валежите  като посредници  между атмосферата,  хидросферата и  биосферата на Земята.

   Дъждовната  вода представлява нетрайно химически свързани газове от въздуха с кондензираните водни пари. Естествените газове кислород и въглероден диоксид във водата са в различно процентно съотношение в сухия въздух и във водата (било то атмосферна или намираща се на земната повърхност). Водата поглъща значително много повече въглероден диоксид в себе си отколкото кислород, поради което съдържанието на тези газове във водата е в почти обратна пропорция спрямо същите във въздуха. На практика на водните кислородно дишащи организми им се налага да извличат малкото разтворен кислород и да изхврърлят и без това силно наситената на въглероден диоксид вода. Наличието на високо съдържание на въглероден диоксид в клетките и тъканите на сухоземните организми, за сметка на малкото кислород, е еволюционна придобивка от която те не се отказват въпреки високото съдържание на кислород в атмосферата през последния половин милиард години.

   С повишаването на температурата  и намаляването на налягането водата се освобождава от разтворените в нея газове. Ще забележите мехурачетата газ който се отделя от водата, когато я затопляте на печката. Обратно, когато атмосферното налягане се повишава (естествено това става с отиването към морското ниво) и температурата се понижава – водната пара и водата във водоемите поглъща намиращите се във въздуха газове. Това води до един неизбежен извод – че с нарастването на глобалното затопляне, породено от повишеното количество въглероден диоксид, по-топлият въздух и по-топлите водни басейни ще освобождават в атмосферата още повече от парниковия газ. Това може да задвижи от един момент нататък процес с положителна обратна връзка – колкото повече парникови газове - толкова по-висока температура, от което още повече парникови газове...

   Друг  извод в резултат на продължителни наблюдения над налягането и реакциите на тялото е, че при високо налягане антиоксидантната система на организма е натоварена. Клетките на тялото предпочитат повече въглероден диоксид, отколкото кислород – точно така, както го предпочита водата. (Все пак най-голям дял в обема и теглото на тялото е водата). Производството и активността на ензимите които се противопоставят на окислителното действие на кислорода разходват организмовия ресурс при повишено парциално налягане на кислорода. Кислородна баня или хипервентилация с налягане на кислорода близко до общото атмосферно налягане в продължение на 10-20 минути може да доведе до смърт, като преди това се преминава през гърчове тип „акушерска ръка”, схващане на крайниците, загуба на зрение и слух, дезориентиране и др. Организмът може да понесе до 4-6 пъти по-ниско парциално налягане на кислорода във въздуха, докато само удвояването му вече води до неблагоприятни последици. Парциално налягане на кислорода, съответстващо на пребиваване в планината между 1400 и 4400 м. н.в. е най-благоприятно за организма при съвременното съдържание и налягане на кислорода във въздуха. Големите физически усилия под посочения диапазон въвеждат организма в принудителна хипервентилация с повишено метаболитно износване, водещо до намаляване на продължителността на живота, особено ако се правят често и продължително. За съжаление, над горната част на този диапазон кислородът не може да премине по градиента през алвеолите на белите дробове и човек започва да се задушава. Диапазонът между 1400 и 4400 м. е известен не само на физиолозите и еколозите на човека, но и на мистиците. Те твърдят, че при него астралното тяло (това което най-общо наричаме емоции) придобива нови свойства. Наблюденията показват, че планинците навсякъде по света имат своеобразен „горски” характер, доста различен от тези, които живеят в ниските равнини и покрай морето.

   Какво би станало ако  отстраним напълно  въглеродният диоксид  от вдишвания въздух и запазим нормалното количество кислород? Преди се считаше, че щом въглеродният диоксид се издишва и е вреден, значи пълната му липса ще е благоприятна. Но това не е така. Въглеродният диоксид е като „солта” на въздуха. Без него спонтанното вдишване спира, и ако човек е заспал може да умре от задушаване – независимо от достъпността на живителния кислород. Ако поради някаква, вероятно неестествена причина, човек попадне в атмосфера без въглероден диоксид, той трябва да вдишва и издишва като крачи, да си пее, да тактува, с една дума да стимулира вдишването. С една дума – като солта. Вие може да ядете безсолно, ако нямате друг избор, но трябва да си налагате волево да дъвчете и преглъщате.

   Количеството  разтворени газове, минерали и органични вещества във водата й придават нейната киселинност/алкалност, изразяващо се с рН (наричано пространно, но не толкова популярно „водороден експонент”).  От 0 до 7 (изключая 7) то е киселинно, 7 се нарича неутрално, над 7 до 14 е алкално или основно. рН в тази скала важи само за водни разтвори. Разтворите на други течности имат друга скала на рН.

   При изпаряването и последващата кондензация на водата във водния природен кръговрат става  очистване на атмосферата  от течни и твърди вещества, но не и  от намиращите се в нея газове. Вредни газове за организмовия свят произхождат не само от индустрията, но и от вулканите. При това някои газобразни вещества като азотни и серни оксиди образуват киселини свързвайки се с водните пари и когато паднат като валеж върху растенията предизвикват изгаряне. Такива вещества знаем, най-често са страничен продукт на индустрията, която счита атмосферата за удобно място за изхвърляне на ненужните й материали. За съжаление киселинното изгаряне, в зависимост от вида, концентрацията и количеството може да доведе дори до трайни увреди на растенията. Ако изгорелите растения са очаквана фермерска реколта – това води до икономически загуби, които може да не покрият икономическите ползи от произведените полезни материали от индустрията.

   Дъждовната  вода поела въглеродния  диоксид от атмосферата  представлява въглеродна (по старата терминология „въглена”) киселина с рН 4,2-4,4. Тази киселина не е вредна за растенията, за разлика от например от сернистата или сярната киселини, които могат да попаднат с индустриално замърсения валеж. Въглеродната киселина е полезна за растенията, защото те имат нужда от въглероден диоксид за фотосинтезата. Там, където няма растения и попие в почва, скали и дълбоко под земята – този газ се просмуква и депонира за продължително време. Това е възможно, защото той влиза в химична реакция със скалите (например разтваря карбонатните), а и относителното му тегло е по-голямо от това на въздуха, затова по-лесно пада надолу. Ако имате опит с непроветрящи се дълбоки пропасти и пещери това ще ви е известно. Въглеродният диоксид е толкова много, че може да задуши.

   Валежната вода, поради това че е химически въглеродна киселина с ниско рН, е силен природен бактерицид. Повечето бактерии живеят при неутрално и около неутралното рН. Затова водата, която идва от високопланински извор, независимо че е преминала през скали и почва, съдържащи бактерии, е много чиста и е годна за пиене. Природен резервоар на кисела вода са блатата и най-много сфагновите (торфените) блата. Ако имате повърхностна рана спокойно може да я промиете с вода от такова блато или дори да притиснете с мъх от него раната ако ви тече повече кръв.

   Ниското рН на дъждовната вода може, и се използува, за пране. Прането  представлява отстраняване на фиксирали се върху  плата вещества. За химическото отстраняване често използуват процесът на неутрализация: основа и киселина взаимодействат и се получава сол и вода. Киселинният замърсител се третира успешно с алкален (основен) реактив, а алкалният – с киселинен. Практически всички обикновени препарати за пране са алкални и действат на замърсители с кисел характер. Какво да правим обаче, когато замърсителят е киселинен? Тогава препаратите са безполезни. На помощ идва обикновената дъждовна вода!

   Независимо  от начина по който  сте изпрали дрехите, ако ги изцедите леко и натопите дори за 1-2 минути в дъждовна вода – те ще убият намиращите се в тях бактерии. След тази процедура е достатъчно само да оставите дрехите да изсъхнат. Освен че ще бъдат по-чисти, по тях няма да се полепят или активизират бактерии много дълго време. Белите платове избеляват още повече, премахват се дори някои трайни или случайно останали петна.

   Дъждовната, от сфагнови блата (или получената с електрическо поле) вода с ниско рН може да се използува при някои заболявания. Това обаче е дълга и специфична медицинска тема, затова тук няма да я разглеждаме.

   Водата  с ниско рН има  и негативно действие. Тя усилва окислението  на металите като например води до ръждясване на арматурата на железобетона и на водопроводните и железните водосточни тръби. 

   2.Валежи  и мулчиране.

   Валежите са сезонно променлив абиотичен фактор. При нашия климат се създава парадоксална ситуация. Валежите са най-обилни през зимата, когато са най-малко нужни (с малки изключения). Обратно – когато узряват плодовете на овощните дървета и има най-голяма нужда от валеж, от вода за напояване, тогава се случва повече от месец да не вали. Това изисква изкуствени мерки за съхраняване на вода и подаването й в нужното време. Голяма част от този труд може да си спестим, когато съберем падналия сняг и го натрупаме върху стволовете на дърветата. Добре е преди това да сме оформили леген от почвата около стъблото, да сме изчистили поне повърхностно разположените камъни и да сме го затрупали с мулч. Не е за предпочитане да слагаме тор или мулч от дървета от неродствени видове. Идеалният случай – мулчът да е от същия вид. Все пак, ако ни е излишен мулч от други видове – да го смесваме в малко отношение с опадалите листа и малките клончета от същото дърво. Тор от човек може да се добавя в краен случай, но не повече от 1/10 от добавяния оборски тор. Мулчирането с листа от дъб, орех и иглолистни е противопоказно, защото силно вкисляват почвата или съдържат токсични за растенията и почвообразуващите бактерии вещества. Тези растения най-добре мулчират себе си. Мулчирането с листа от тис е противопоказно за всички (те съдържат токсични дори за иглолистните растения вещества). Тисът произвежда в листата си вещества с които потиска развитието на всички растения, освен на себе си, като мулчира (и се изхранва) сам себе си*.

   През  първата си година мулчът не изхранва растенията. Бактериите и гъбите, които го населяват и се хранят с него са подобни на нас – изхранват се с органичната маса без да доставят хранителни вещества за растенията. Но втората година обаче те се изместват все повече от бактерии, които преобразуват органичната храна в минерални вещества, представляващи храната на растенията. Следователно ефектът на мулчирането може да очакваме най-рано в края на втората година, след като са минали две зими.

   Мулчирането е мероприятие, което е използувано от първите жители на Южна Америка. Изгнивали са или са изгаряни растения на едно и също място. В резултат на него в сравнително кратко време се образува почва, наречена „terra preta”, черна на цвят, съдържаща много въглерод, имаща едновременно стабилна и рехава структура. Тъй като обработваемата земя е била на едно и също място продължително, на места слоят от тази почва надминава 2 м. Това е най-висококачествената почва създавана някога от човека, ползувайки единствено природни процеси. 

   Едно неблагоприятно влияние на дъжда върху растенията се получава, когато той се съчетае със слънце. Същото може да се получи и при изкуствено поливане на растенията при греещо слънце. Водната капка образува върху листа събирателна леща, която прогаря неговия паренхим. В резултат на това може да умре листото. Това се нарича „пригор”. Това явление се случва най-често при растения с нежни листа, както и растения, които естествено в природата растат на полусянка, но поради лакомията на земеделеца да увеличи продукцията излага растенията на открито. Този неблагоприятен ефект се избягва лесно при екоземеделието, когато дадената чувствителна култура се съчетае с други (мултикултура), които хвърлят сянка върху него.

   Вие може да си позволите  безопасно напръскване  на листата на растенията докато са на слънце само при положение че го правите непрекъснато през целия ден, така нар. дъждуване. Защо е възможно това? Защото миниатюрните събирателни лещи непрекъснато променят конфигурацията си и не се задържат на едно място.

   По  повод валежите и  естественото напояване  е важно да се знае, че наклон на терена над 1-2 % води до почвена  ерозия. Дори този наглед малък, едва забележим  наклон води до отмиване на почвените частици. Затова противоерозионните мероприятия са нужни винаги. Но те самите са друга тема. 

   --

   * тисът е пример  за безсмъртен  индивид – виж  подробно Приложение 3 (Ценности на съществуването. Безсмъртие и съвършенство) в книгата ми „Психично и духовно развитие”. 

   Април, 2010. 

   Burda, екоселище Желен 

   *** 

   Темата  за водата е една от любимите ми теми в рамките на курса по евристика и психотренниг. Тук са темите за производството и използуването на различните видове вода: кисела (мъртва), алкална (жива), магнитна, структурирана, морска и т.н. Предложи някакъв начин за  интегриране на темите за творчеството, водата и екоземеделието, с който да бъдем полезни на все по-многобройните последователи на устойчивото природоползуване. Ако имаш време прегледай книгата ми „Психично и духовно развитие” (оставена на десктопа на компютъра) – евентуално идеи за свързване на написаното с екоземеделието. В нея има само един въпрос за възможната връзка: промяната на фенотипа на растенията без инструментални (чисто химични и физически) манипулации -  създаването на гигантски растения и премахването на бодлите на кактуса само с пряко общуване. Може да се каже, че съм в началото на пътя, но съм преживял успеха на начинаещият. По-общата тема за това е използуването на интуицията в екоземеделието и това беше моето представяне на Пермаблица. 

   Кирил Груев (Бурда)
Comments