сива вода

Към употребата на сива вода винаги се е подхождало като нещо вредно за здравето, което е трудно и скъпо за прилагане. Всъщност изграждането на такава система в Permaship беше един от най-лесните, евтини и удовлетворяващи проекти, които сме подхващали досега. Разбира се, това не значи, че всяка система ще бъде проста и всъщност проектирането на такава система е нещото, което зависи най-много от ситуацията и може да варира драстично в зависимост от условията.
  

PicasaWeb Slideshow



Оставащата отпадна вода у дома, освен водата от тоалетните (черна вода), се нарича сива. Водата, с която мием съдовете, от душа, умивалниците и прането, представлява 50-80% от отпадната вода в домакинствата. Вместо да се оттича в канализацията, тя може да бъде преизползвана за други цели, особено за напояване в градината. През Юни 2010 направихме прехода от това да изхвърляме отпадната вода в голяма дупка в земята, към насочването и към градината, за да напоява растенията в малко мочурище, и тук ще разгледаме как и защо направихме това и какви резултати сме постигнали досега. Да за почнем със “защо”.

Защо да използваме сива вода?

Няма защо да прахосваме големи количества питейна вода за напояване на растения, които се развиват също толкова добре с употребена вода, съдържаща малки количества компост. За разлика от много временни екологични решения, употребата на сива вода е част от генералното решение на много екологични проблеми и най-вероятно като цяло ще остане непроменена в близкото бъдеще. Ползите от повторна употреба на отпадни води са:
  • По-малко потребление на питейна вода
  • По-малко натоварване върху септичните резервоари или пречиствателните станции
  • По-добра обработка на водата (повърхностният слой на почвата често е по-ефективен от долния слой или пречиствателна станция)
  • По-малко употребени енергия и химикали
  • Подпочвената вода има време да се акумулира отново
  • Растеж на растенията
  • Употреба на хранителни вещества, които иначе биха били похабени
  • По-дълбоко разбиране на кръговрата на природата


Как да започнем?

Първата стъпка бе да разберем къде отиваше водата в къщата, след като бъде употребена, затова разгледахме водопровода. Открихме, че цялата отпадна вода се вливаше в тръбата, носеща и черната вода, и след това отиваше в септична яма в задния двор. Трябваше да разделим сивата от черната вода и след това да я насочим към градината. Проблемът бе, че двете тръби се съединяваха на място, намиращо се под 50см бетон, а върху него имаше стена.

Вместо да започнем разрушителни дейности, решихме, че можем да започнем да използваме компостиращи тоалетни и да преодолеем проблема с черната вода, като спрем да я създаваме. Компостирането на човешки тор беше едно от нещата, които искахме да направим, а също така имаме идеи в бъдеще да го ползваме за получаване на био-газ, затова идеята ни се стори добра. Ако мисълта да компостирате собствената си тор ви се струва далечна или дори противна, прочетете за това - определено има смисъл, ако се направи правилно.

Вече само сивата вода отиваше към септичната яма и всичко, което ни оставаше да направим, беше да удължим тръбата от нея към градината и да решим къде точно искаме да отива.

Къде да пренасочим сивата вода?

Една от целите ни за употреба на сива вода в Permaship, беше да създадем мочурлив хабитат в градината. Имаме достатъчно снабдяване с вода от планината, затова употребата на отпадни води за тази цел не беше от ключово значение за нас, но за други условия би било. Вземайки предвид това, че те са потенциално опасни, комбинирано с факта, че при нас живеят малки деца, ни се стори разумно да разположим мочурището по-далеч от често използваните части на градината. Но също така трябваше да имаме предвид и разстоянието от източника, както и терена, така че да се избегне необходимостта от копане на канали и заравяне на тръби. За щастие идеалното място беше само на 15м от септичната яма. От едната му страна е границата на градината, а от другата е закрито от смокиня и ябълкови дървета.

Дизайнът




Поглед отгоре на мочурливия хабитат



След като бяхме избрали мястото, трябваше да проектираме мочурището и да го напълним с вода. Doug Crouch от Treeyo Permaculture беше отседнал при нас по това време и ни помогна много да опростим дизайна. Бяхме се спрели на традиционна мочурлива система, включваща непропускаща мембрана със слоеве от пясък и чакъл, които да филтрират водата, но Дъг ни обясни, че мулчът с високо водородно съдържание е чудесен филтър. Предвид количеството вода, което генерираме, направихме няколко проби за пропускливостта на почвата и решихме, че дълбок ров, покрит с мулч, ще е най-подходящ. Това е хибридна система, смесваща употребата на водолюбиви растения и ров с дренаж от мулч, който се използва обикновено при напояване на дървета и храсти.

За да изпълним дизайна, трябваше просто да удължим тръбата от септичната яма до избраното място, за да може да се изтича в рова покрит с 50 сантиметров слой мулч (с високо съдържание на водород) и да засадим водолюбивите растения. Също предвидихме възможност за пълнене на рова с планинската вода, с която обикновено напояваме градината. По този начин имаме възможност периодично да промиваме системата от солите, които може да се натрупат с времето. Вижте диаграмите на системата отгоре и отдолу.

 
Страничен изглед 

  • Водопроводът

Удължаването на тръбата включи някои прости водопроводни задачи. Сложихме кран, така че да може лесно водата отново да се пренасочи към септичната яма - например ако ни се наложи отново да използваме конвенционалната тоалетна през сурови зими. След крана стеснихме тръбите до 5см-ови, което е препоръчително за пренос на сива вода. Положихме тръбите в предварително изкопаните канали, така че да следват 2% наклон. Той осигурява поток на водата с необходимата сила да пренесе всички частици до края на тръбата. Каналите бяха покрити с пясък от близката река и заровихме тръбите в него. Пясъкът служи за омекотяване на натиска върху тръбите, когато хората ходят върху тях, тъй като някой камък може спука пластмасата. Покрихме мястото където сивата водa се излива в рова с камъни, за да не могат децата да си играят с течащата вода.

Материалите струват не повече от 100лв (50euro) и това бяха единствените разходи направени по проекта.

Кран над септичната яма, колена на завоите и положената удължена тръба
           
  • Ровът
Пресметнахме, че средното количество вода, което генерираме седмично е 3300 литра. Може да използвате този онлайн калкулатор, за да получите представа колко вода използва вашето домакинство. Имайки предвид количеството вода, изчислихме площта, неохбходима за събирането й, като оставихме аванс, който да компенсира допълнителната употреба на вода, когато имаме гости.  Изкопахме рова през Юни по време на курса за Пермакултура и Сива Вода с помощта на нашите гости. Натрупахме изкопаната почва от двете страни на рова и засяхме детелина (Trifolium repens) в нея, за да я скрепи. Детелината също има свойството да фиксира азот в почвата, правейки я по-плодородна. Ровът стана около 50см дълбок, 1м широк и 4м дълъг и имаше лек наклон от мястото, където влиза водата. Покрихме леглото на рова с клонки, нарязани на около 10-15 сантиметрови парчета, объркани със стърготини, а върху тях положихме дебел слой слама. През годината ще трябва да добавяте още материал към мулча, тъй като сивата вода промотира микробиологичната активност и организмите ще го оползотворят много бързо, натрупвайки богата на хранителни вещества почва, която на свой ред ще филтрира водата по-ефективно. Накрая засадихме растенията в мулча. 
  • Растенията
Растенията, които използвахме, са местни водолюбиви видове, които взехме от близко мочурище, като се възползвахме от разходката и взехме и пясъка, необходим при полагането на тръбите, от близката река. Ползите от използване на местни видове са, че знаете, че са свикнали с местните условия, безплатни са и са безвредни за местния хабитат. Изборът ни включи папур (Typha latifolia), жълт ирис (Iris pseudacorus), острица (Carex sp.), елеохарис (Eleocharis sp.) и хвощ (Equisetum sp.).


Ремарке претоварено с пясък от реката и растения. На връщане спукахме една от гумите му :(

Заслужава си да се спомене, че папурът е много полезна храна, с много ядливи части и има много други приложения, например като чудесен мулч за зеленчукови лехи. Жълтият ирис е друго впечатляващо растение, което има прекрасни цветове през пролетта и премахва тежките метали от почвата, затова е подходящо за засаждане покрай пътища.

  • Поддръжка
Всяка такава система ще се нуждае от поддръжка и внимателно наблюдение. Всичко започва от това какво изсипвате в мивката, на която трябва да гледате като виадукт към градината, а не място за изхвърляне на отпадъци. За да избегнете попадането на по-едри частици в системата, трябва да сложите филтър при мивката. Също така трябва да обърнете внимание и на избора на миещите препарати, които използвате. Освен тази постоянна поддръжка, през определено време трябва да обновявате мулча. Забелязахме, че при нас той се усвоява по-бързо при мястото на което влиза тръбата и смятаме, че това се дължи на отлагането на повечето едри частици там и повишената микробиологична активност в следствие на това. Разграждането на тези едри частици се забавя при по-студено време и ще следим внимателно системата тази зима, за да видим какво ще стане. През пролетта използваме планинска вода, за да промием рова и тръбите, премахвайки натрупаните соли.

Задачи по поддръжка на систематаЧестота
Употреба на препарати, щадящи природатаНепрекъснато
Почистване на филтритеСедмично
Наблюдение на състоянието на растенията и почватаМесечно
Наблюдение на влажността на почватаСедмично
Проверка, дали системата не е запушенаМесечно
Промиване с чиста водаПрез месец


Заключение

Системата е все още нова и бихме искали да видим какво ще се случи през зимата и следващия сезон, за да имаме по-обстойно наблюдение и да можем да преценим ефикасността и. Но досега е много задоволяваща добавка за градините на Permaship. Взехме един отпадъчен продукт (сива вода), който преди поставянето на системата се изливаше в дупка в земята, където се смесваше с фекалните води и тровеше подпочвената вода на съседите, и го превърнахме в полезна добавка, която храни почвата и растенията, създавайки уникален хабитат в градината. Мочурището вече е населено от жаби, които се хранят с голите охлюви в градината. Също така е източник на мулч, чието количество ще нарастне значително с улягането на системата, напоява дърветата, растящи около него (това трябва да се провери, тъй като съществува възможност корените на дърветата да бъдат наранени през зимата заради задържането на вода в почвата). Допълнителен плюс на системата е, че тъй като не можехме да разделим сивата от черната вода, решихме да използваме компостиращи тоалетни и така да избегнем употребата на септичната яма, което елиминира генерирането на подземно замърсяване и нуждата от изпомпване на ямата. Цикълът е затворен, а това е чудесно.



Тук можете да намерите общ преглед на типа система, който употребяваме ние

http://www.oasisdesign.net/greywater/ От писателите на може би най-добрата книга за системи за отпадни води

The New Create an Oasis with Greywater: Choosing, Building, and Using Greywater Systems, Includes Branched Drains

можете да поръчате тази книга от Англия за същата цена като в Амазон и ние ще я доставим до България безплатно. Свържете се с нас за подробности